Ранна диагностика на лакътна дисплазия при кучето

Какво представлява лакътната става?

Лакътната става е сложна шарнироподобна става, в образуването на която участват ставните повърхности на лакътната, лъчевата и раменната кост. Ставата има голям обхват на движение и е на практика най-подвижната и важна става на предните крайници. Нормално ставата е много тясна и ставните повърхности участващи в нея са в много близък контакт. Дори малка промяна в някои от ставните повърхности води до неправилно движение и триене в ставата. Най-доброто сравнение е поставянето на малка песъчинка в панта на врата, което води до нарушение на движението и.

Elbow fig 5elbowSz5rxnVvacAeoNool4RGAQ_m

Какво е лакътна дисплазия?

Неправилно развитие на лакътната става през периода на растеж на скелета на кучето. Обхваща няколко форми, които могат да се развиват самостоятелно, но често са в комбинация:

— Фрагментиран медиален короноидален израстък на лакътната кост (Fragmented medial coronoid process – FMCP)

fragmentedmedialcoronoid

— Несвързан анконеален израстък на лакътната кост (Ununited anconeal process – UAP)

UAP

— Дисециращ остеохондрит на раменната кост (Osteochondritis dissecans)

ocdelbow

— Ерозивни лезии на хрущяла във вътрешната част на ставата (Medial compartment disease)

— Стъпаловидна неравност на ставните повърхности (elbow incongruence)

clip_image002_085short ulnaDSC_1936 - Copy

Кои са най-често засегнатите породи?

Най-общо – едри и гигантски породи. Статистически, обаче честотата на лакътна дисплазия е най-висока при породите – Ротвайлер, Бернско овчарско куче, Лабрадор, Голдън Ретривър, Немска овчарка, Нюфаундленд, Немски дог, Кане корсо, Мастиф, Басет и др.

Каква е причината за появата на лакътната дисплазия?

Лакътната дисплазия е следствие на много фактори. Най-важен от тях обаче е генетичния. Други фактори, които могат да влияят са темп на растеж, хранителна диета и физическо натоварване на кучето. Поради факта, че заболяването се унаследява, засегнатите кучета се подлагат на строг контрол при развъждане.

До какво води лакътната дисплазия при кучето?

Вследствие на формите на лакътна дисплазия се развива неправилно триене на ставния грущял и вторични необратими изменения – остеоартрит и напреднал артрозен процес.

uap1

За съжаление кучета с куцота при лакътна дисплазия представляват само „върха на айсберга”. Когато са засегнати и двата крайника, откриването на куцотата е още по-трудно. Освен това куцотата често се проявява на възраст след 1 година. Тогава настъпилите вторични изменения в ставата са необратими независимо от нашата намеса и настъпилият артритен процес ще се развива и прогресира през целия живот на кучето. Това означава, че проблема има много тесен терапевтичен прозорец, който е само няколко месеца, през които можем да повлияем хода на заболяването.

diagram

Какво препоръчва ветеринарния лекар? Какви са възможностите за ранна диагностика и как се извършва тя?

Ние препоръчваме ранна диагностика на възраст 5 месеца. По-ранното изследване трудно може да отхвърли някои от формите на лакътна дисплазия, поради нормалното развитие на скелета в тази възраст.

Необходимо е рентгеново изследване на лакътните стави, за което не e необходима седация на пациента. При съмнителни случаи на тази възраст може да се назначи изследване на лакътните стави чрез компютърен томограф (това изследване изисква седация) или просто повторение на рентгеновото изследване след 3-4 седмици.

xray positioningct

Какво предимство по отношение на лечението на лакътната дисплазия дава това ранно изследване?

Лечението на лакътната дисплазия дава най-добри резултати при ранна терапия. Най-добре преди появата на клинични симптоми. Както посочихме и по-горе, терапевтичния прозорец е изключително тесен. Съпътстващия остеоартрит е прогресиращ и необратим възпалителен процес и на практика липсва успешна терапия не само за лечение, но и за контрол на клиничните симптоми при напреднали артрозни процеси в ставата.

След ранна диагностика и откриване на лакътна дисплазия, какво се предприема като лечение?

Предприема се оперативно или артроскопско лечение (или комбинация от двете). То се изразява в отстраняване на свободните ставни фрагменти или увреден хрущял, възстановяване на нормалната ставна повърхност или фиксиране на несвързан анконеален израстък.

cutDSC_1936  DSC_2332

cut1   DSC_1530